"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

сряда, 31 октомври 2012 г.

Анекдоти и политика

В телекомпанията Fox News работи съвършенно  политически некоректен наблюдател Глен Бек. За него се разпространява следният анекдот.

На Глен звъни Махмуд Ахминаджад и му разказва странен сън.
" Мистер Глен присъни ми нещо необикновенно - прекрасна, огромна Америка, приветливи хора и на всяка къща окачен транспирант ,на който пише " Съединени ирански щати ".
" Радвам се че позвъни, Махмуде - отговаря Глен Бек- и аз сънувах нещо необяснимо, слънчев Техеран, човешка радост на всеки ъгъл и транспиранти на всеки покрив."
" И какво пише на транспирантите - интересува се Махмуд."
" Не зная - отговаря Глен Бек - не мога да чета на иврит!"

вторник, 30 октомври 2012 г.

Открили " частичката на Бог" ?



Разбрах къде откриха  тази частичка - в колайдера под планините на Швейцария, там където заровиха над 10 милиарда евро и нищо не  откриха, а само предполагат, но имаше голямо вълнение, сякаш се намирахме съвсем близо до смисъла на съществуването на Вселената и доказване съществуването на Бог.
Разбира се тази частичка няма нищо общо с Бог и няма начин науката да докаже или опровергае съществуването на Бог. Трудно е за вярване, че човешкото съзнание и познание е най висшата форма на интелигентност, която да внушава благоговение и да търси смисъла на съществуването на нещо, което ръководи света и че безкрайната шир да няма създател.
Класическите текстове на юдаизмът не се опитват да доказват съществуване на Всевишния. Тази религия , със своите молитви и благословения има за цел по скоро да развива чувството на страхопочитание и наличието на чудеса в живота на човека и така да напомня за присъствието на Бог.
За евреите е важно какво Бог иска от тях, а не да си губят времето в търсенето на доказателства. Най добрият пример е от пророка Михей - " Какво иска от вас Бог? Да вършиш само праведното, да го обичаш и да ходиш след твоя Бог!"
Това не е толкова просто, изисква ежедневни решения в жизнения цикъл - добри дела, съчуствие, помощ, отношения в семейството, приятели , непознати хора - всичко това изисква човек да направи своя избор, понякога правилен, понякога погрешен.
Когато вземаме правилни решения, откриваме Бог и носим Божията воля, вършим праведното и вървим скромно със своя Бог. Това е начин да открием истинската " Божия частица" и да струва по- малко от 10 милиарда евро.

събота, 29 септември 2012 г.

Йом Кипур - ден за прошка и надежда


Преди Съдният Ден / Йом Кипур/ много религиозни евреи извършват обряд " капарот", наречен иначе обряд за изкупление на греховете. Върващите три пъти развяват жива птица над главата и повтарят : " Това от мен, това е заради мен , това е моя откуп!!!"
След това птицата се заколва, а месото се раздава на бедните. Ритуалът е призван да подбуди човек да се разкае за своите грехове и отново да осмисли своя живот.
Йом Кипур или Съдният Ден е особен празник в еврейския календар. Той завършва десетдневния период от еврейската нова година, наречен " Дни на трепета". В тези дни Всевишният определя съдбата на всеки човек през следващата година, а на Йом Кипур се дава окончателен отговор, считат вярващите евреи.
На този ден се съблюдават 5 основни забрани:
- не трябва де се яде и пие,
- не може да се къпе и омива,даже устата и измиване на зъбите,
- забранява се ползването на кремове , масла и друга козметика,
- недопустима е сексуалната близост,
- не може да се носят кожени обувки.
 В течение на целият ден се съблюдава пост, забранено е пушенето , пътуване с превозно средство, влак, автомобил, самолет, на улиците се движат само линейките на Бърза Помощ. На Йом Кипур се спазват и останалите забрани, характерни за съботата.

четвъртък, 6 септември 2012 г.

КОЛКО И КАК ЩЕ СПЕЧЕЛИ БЕНИАМИН НЕТАНИАХУ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ХАОС ?



Неопределено време, никой не знае какво ще се случи на утрешният ден. Не знаем ще падне ли режима на Асад в Сирия и какво ще стане с тази страна след това.  Не знаем ще бъдат ли атакувани ядрените обекти на Иран и кога, не знаем как ще свърши финансовата криза в обединена Европа. Не знаем и как ще живеем със скъпотията, цената на бензина и продоволствието, многомилионните квартири. Много неща не знаем.

Но Бениамин Нетаниаху навярно знае. Знае повече от нас на Сирия, за Иран, държавния бюджет с дупка от 38 милиарда шекела, за цената на бензина, за скъпотията и новото инономическо бреме. Като министър председател той трябва да знае всичко и знае ! Заради това на времето в комисия на израелският Кнесет бяха приети правила за личните инвестиции на правителствените чиновници, които ги задължават на предадат ценните книжа,акции и други  за управление от независими компании. Докато висшият чиновник е на държавна служба няма право да се намесва в управлението на своите финанси, с цел да се избегне използуването на секретна информация, която той притежава.

Но Нетаниаху не счита така, неговите права са нарушени и се обръща към комисията с молба да направи промени в своите финансови вложения. И тази комисия трябва да откаже на Бениамин Нетаниаху, за тази цел тя и съществува, да предпазва висшите служители от използуването на конфидиционална информация.
Обаче новият държавен контрольор Шапира и членовете на комисията не искат да разочароват Нетаниаху и му съобщават, че може да внесе промени, само ако правителството измени съществуващите правила.

Но да постави на разглеждане въпроса на правителствено заседание Нетаниаху не се решава .Обсъждането ще стане достояние на СМИ и ще сравнят неговите опити за подобряване на финансовото състояние с продажбата на лични акции от началника на Генералният Щаб на израелската армия Дан Халуц броени часове преди началото на Втората ливанска война.
Опитите на Нетаниаху да се намеси в управлението на финансовите книжа стана известно на вестника The Marker и скандала не закъсня.

В този неуправляван свят ние почти нищо не можем да предвидим - нито състоянието в Европа, нито кръвопролитията в Сирия, нито каква ще бъде цената на бензина след месец,  нивото на безработицата. Ние не можем, но някой сигурност може!


вторник, 28 август 2012 г.

БАРАБАНИТЕ НА ВОЙНАТА




Иран отчаяно се нуждае от Израел. Ако не съществуваше еврейска държава, то трябваше да се измисли. Израел е елексир за живота за иранския режим и трябва да му бъде благодарен, защото заради него съществува много години.
Антиизраелската риторика позволява на аятоласите да отвличат вниманието на масите от истинските проблеми: икономическата криза, скъпотията, политическите преследвания и убийства, липсата на свободи и издевателствата над жените. Ненавистта винаги и била обединяващ фактор, няма нищо по- добро от демоничен външен враг, за да се заглуши вътрешното недоволство.

" Избор на враг е много по- важен от избора на приятел" - бе писал Ницше.  Иран преуспява в това дело.

Израел пък му помага със заканите да ликвидира всякакви атомни проекти. Това изглежда като спасителен пояс за иранския режим. Даже опозицията, искаща от властите свобода и честни избори се обедини с върхушката през лицето на " израелската заплаха".
В Израел пък Нетаниаху и Барак обслужват интересите на Хаменей и Ахминаджад. Надели маската на агресор съдействуват за демонизиране на еврейската държава. Даже и да става дума за блъф, ежедневните заплахи на Нетаниаху и Барак вече помогнаха на иранския режим да избере за себе си идеален враг.
Иранците заслужават друго ръководство и те ще го получат. Революционните събития в Близкия Изток не ще подминат и Техеран и тогава атомния проект на Иран ще ни бъде интересен не по- малко, отколкото на Индия например.

На Израел е нужен Иран. Израелтяните отчаено се нуждаят от Иран. Ако Иран не съществуваше трябваше да се измисли. Иран е елексир за съществуването на сегашното израелско ръководство, което трябва да му бъде благодарно; с помощта на Иран все още съществува.
Ненавистта и заплахите за масите винаги за били надежден механизъм за десните правителства. Антииранската истерия дава възможност на Нетаниаху и Барак да манипулират съзнанието на гражданите, използувайки трагична тема- Холокост.
Това позволява да се отвлече масата от истинските проблеми-  икономическата криза, скъпотията до невероятни размери, колосални инвестиции в армията и заселническото движение по окупираните палестински земи, щедрите субсидирания на ултраортодоксалния сектор.

Иран помага на Израел, иранските заплахи за изтриване от картата на земята еврейската държава е като масло  за ръждивите колела на правителството, неспособно да се справи със социалните въпроси .Няколко примера ; 3- стаен апартамент се продава за 1,200,000 шекела /300,000 долара/, едностайна квартира се дава под наем за 400,500 долара, бензин със стойност трето място в света, висока безработица, увеличение на данъци и такси.

С отровните газове на милитаризма правителството замърсява атмосферата, успява да задуши широкото недоволство, станало заплаха за сегашното ръководство. Исканията за достъпно жилище, справедливо разпределение на ресурсите са забравени пред лицето на атомния Апокалипсис, с който ни плашат от сутрин до вечер.

Тук в Израел, както и навярно в Иран, в полза на едно или друго решение се допитват до религиозните жреци. Неотдавна равин Овадия Йосеф, глава на религиозната партия ШАС бе информиран от главата на националния съвет за безопасност Яков Амидрор. Остава само да се издаде галахическо постановление,  което да оправдае войната!
Израелският народ заслужава и по- добри лидери.  Всичко е въпрос на време.  Иранските и израелските лидери са увлечени в сложна хореография, приличаща на бой със саби. Но ако се вгледаме по внимателно това е танго, танго за двама, нерушим съюз на режими, чийто време изтича бавно, но сигурно.

четвъртък, 23 август 2012 г.

Меир Лански - еврей, благотворител, гангстер



Забележителна и сантиментална история от живота на Меир Лански ме накара да напиша тези редове. За този "гангстер" са изписани десетки книги, но случилото се в Израел истински ме изненада. По време на престоя в Израел, с надеждата да получи израелско гражданство и да се отърве от преследванията на данъчните власти на САЩ и хора от неговият сорт, Меир Лански търси приятелства и добива популярност, прави благотворителност, дори си намира млада любовница.
Срещата  с многоуважаван равин му предоставя още веднаж възможността да покаже желанието си на всяка цена да се сдобие с израелско гражданство и се съгласява на предложението му да дари значителна сума в долари за построяването на дом, където ще живеят млади религиозни семейства без собствен дом.  Старият гангстер се съгласява и дарява за святото дело.  И забравя за добрината, докато става ясно, че благочестивият рабин на тези долари построява обикновен хотел , от който стриже хотелски пари.  Огорчен, Лански се възмущава и подава иск в съда, печели делото и достопочтения трябва да върне сумата, плюс проценти.  Лански, почти със сълзи на очите говори на свои приятели на излизане от съда, че се срамува, че е опозорен - него, старият гангстер успяват да измамят!! Сигурен съм, че ако се бе случило в Америка костите на рабина не можеха да бъдат намерени дълго време.
В Америка най популярен и легендарен е не  персонажът на ковбоя, а "гангстера". Интересно е, че думата- "гангстер" в Окфордския речник от 1962 година отсъства и се появява чак през 1972 година в тома от А до Е.  Счита се че думата гангстер е употребена за първи път през 1896 година в Охайо за политик, а не за престъпник.
За повечето хора от моето поколение ганстерският етикет е свързан преди всичко с киногероите -  Едуард Робинзон, Хъмфри Богарт, Марлон Брандо, Ал Пачино, Дъстин Хофман ,Уорен Бити. За гангстерите научавахме от книгите и документалните поредици.
Рядко добросъвестен биограф е Роберт Лейси, който с книгата " Малкият човек: Меир Лански и гангстерският свят" ни открива необичайни ракурси от ежедневието на " гангстерите" от началото на миналия век.
Кинозвездата Джордж Рафт пристига във Флорида за да се консултира с Бенджамин Сигал и компания за новия филм, като разчита да почерпи много от прототипите герои, но се оказва обратното.  Всички  гангстери се опитват са разберат къде Рафт си шие костюмите и откъде купува обувките ръчна изработка.
Любопитна сцена описана в книгата показва Лански и компания през 1981 година, наблюдаващи  сериала " Гангстерски хроники " за живота на Лъки Лучано, Сигел и Меир Лански в който нашия герой се огорчава от показаното за превоза на нелегален алкохол.
" Еврейски момък - казва той - никога не сяда зад волана когато прави такъв бизнес."
Още един от компаньоните тази вечер, Бени Сигелбаум се заканва да подаде в съд телевизионната компания NBC защото го представя тъп и безмилостен.
" За какво да подава жалба - пита Лански - в живота той е още по жесток."
Друга   реплика на Лански:
" Ако даже Сократ и Платон се затрудняваха да дадат определение за морал - казва Лански за времето на Батиста и Кастро в Куба - как могат тези хора да заявяват, че игралният бизнес е аморален?"
Друга история по текста на биографичната книга ни прави свидетели на неуспешните опити на ФБР да постави устройства и да подслушва квартирите на Лански. Всичко, което успяват да научат агентите са вкусовите предпочитания на Меир Лански - бекон, сардини, ирландско рагу , а на закуска исторически книги, учебник по граматика и сборник с цитати на френски мислители.
" Има хора , които никога не могат да бъдат добри. Във всеки човек има една четвърт добро, останалото е зло. Нелека е борбата на това добро."
Биографията на Меир Лански едновременно разобличава и подтвърждава различните митове за гангстерите. Лански например никога не говори за организирана престъпност, мафия, Коза Ностра. " Ние сме по силни от стоманодобивната промишленост на САЩ' - тази фраза му приписва списание "Лайф" през 1967 година.
Приятно е да спомним, че в крайна сметка някои от членовете на престъпното общество са има представа за честност и толерантност. Лански си спомня, че на Флорида и на Куба известни хазартни играчи са сядали на зелената маса без да се опасяват че ще бъдат измамени.
В същото време, по думите на известни изследователи, Меир Лански не е бил финансов гений. Той губи доста сериозни суми от легалните авантюри, не се избавя навреме от акциите на нефтените залежи.
И когато наричат този човек " финансов гений" и му приписват богатство от 300 милиона долара, след неговата смърт наследниците получават по малко от милион !!!!
Открито подпомага Израел с пари и оръжие във войната за Независимост през 1948 година, но тази помощ не му отваря вратите на израелската държава и не получава израелско гражданство, когато се нуждае, за да се спаси от преследванията на прокурорите Дюй и Кефевер.
Лански умира в Майями през 1983 година , като последните му думи са : " Освободи ме! Отпусни ме!" В тях неговите наследници търсят алегория на Мойсей с молбата да освободи еврейския народ от египетски плен.